Джордж Сорос: история на успеха на легендарния инвеститор
Както във всяка сфера на живота, на Форекс има изключителни личности, чиито имена остават в историята. Джордж Сорос е един от най-успешните търговци във форекс историята. Кариерата му започва от създаването на Квантовия фонд през 1969 г. в Кюрасао (Холандски Антили в Карибско море). В хода на своето съществуване Quantum Fund проведе много доходоносни спекулативни операции на Форекс. Например само на спот пазара през 1996 г. фондът е реализирал печалба, равна на годишния доход на McDonald’s Corporation. Най-известната сделка на Джордж Сорос обаче е търговията с паунд стерлинг, проведена през 1992 г. В резултат той придобива нетна печалба от 2 милиарда долара в рамките на един месец. Поради този удивителен успех Джордж Сорос печели репутацията на "човекът, който ограби Английската централна банка".
Джордж Сорос дължи толкова зашеметяваща печалба на ситуацията в света през 90-те. През 1979 г. Германия и Франция инициират създаването на Европейската парична система (EMS). EMS е създадена, за да поддържа стабилността на националните валутни курсове на страните, участващи в системата, и да подготви за валутната интеграция. Първоначално EMS се състои от Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Дания, Ирландия и Люксембург. Механизмът за регулиране на валутните курсове (Европейският валутен механизъм (ERM)), ядрото на EMS, се основава на въвеждането на Европейската валутна единица, ECU, която е прототип на съвременното евро (EUR). Установен е централизиран курс спрямо ECU. Освен това за всеки член на EMS са определени лимити на валутния курс (коридор), в рамките на които се допускат колебания в обменния курс. Участниците бяха задължени да поддържат курса на своята национална валута по какъвто и да е начин съгласно условията на споразумението или да напуснат системата. Според хартата централизираните курсове на участниците в EMS могат да бъдат променени. Това се случи 9 пъти от 1979 до 1987 г.
През 1990 г. Великобритания се присъедини към EMS и обменният курс на британския паунд (GBP) беше определен на 2,95 Deutsche Mark (DEM) с допустим коридор ± 6%. Към средата на 1992 г., благодарение на ERM, инфлацията в европейските страни, участващи в EMS, значително намаля. Въпреки това изкуственото поддържане на валутните курсове в рамките на валутния коридор предизвика съмнения сред инвеститорите. Ситуацията се влоши след обединението на Западна и Източна Германия през 1989 г. Слабостта на икономиката на Източна Германия доведе до огромно разширяване на държавните разходи, което принуди Бундесбанк да емитира повече пари. Тази политика доведе до висока инфлация и Бундесбанк отговори на това, като вдигна основния лихвен процент. Високите лихвени проценти привлякоха чуждестранни инвеститори. Това от своя страна предизвика силно търсене на германската марка, което завиши стойността ѝ. Великобритания, обвързана от споразумението за EMS, трябваше да поддържа националните си валутни курсове в рамките на фиксираните граници на валутния коридор спрямо германската марка. По това време британската икономика беше в тежко положение. Равнището на безработица във Великобритания нарастваше. Английската централна банка не посмя да повиши лихвените проценти, следвайки иска на германската Бундесбанк, тъй като този ход можеше само да влоши ситуацията при такива условия. Но нямаше други възможности за укрепване на вътрешния валутен курс в близко бъдеще. По това време Джордж Сорос и много други инвеститори смятаха, че Обединеното кралство няма да може да поддържа вътрешния валутен курс на необходимото ниво и ще трябва или да обяви девалвацията си, или да се оттегли от ERM.
Джордж Сорос взе решение да заеме паунд (GBP), да го продаде за германски марки (DEM) и да инвестира в германски активи. В резултат на това бяха продадени почти 10 милиарда GBP. Джордж Сорос не беше единственият, мислещ по този начин, много инвеститори последваха примера му.
В резултат на подобни спекулации нестабилната икономическа ситуация в Обединеното кралство се влоши още повече. В опит да коригира ситуацията и да увеличи курса на валутата, Английската централна банка изкупи около 15 милиарда GBP за своите резерви. Но не постигна очакваната цел. След това на 16 септември 1992 г., която по-нататък ще бъде наречена „Черната сряда“, Английската централна банка обяви, че е повишила лихвения процент от 10% на 12%. Регулаторът искаше да успокои турбуленцията, но очакванията на служителите на централната банка не бяха удовлетворени.
Тези инвеститори, които бяха продали паунда, бяха сигурни, че ще спечелят огромна печалба след по-нататъшно понижение на стойността му. Няколко часа по-късно Английската централна банка заяви намерението си да увеличи лихвения процент до 15%, но търговците продължиха да продават паунда. Това продължи до 19:00 ч. на същия ден. По-късно главният секретар на Министерството на финансите Норман Ламонт обяви, че Великобритания е напуснала Европейския механизъм за обменни курсове (ERM) и е намалила лихвения процент до 10%. От този ден нататък курсът на паунда се срина главоломно. Той спадна с 15% спрямо Deutschemark и с 25% спрямо щатския долар в рамките на 5 седмици. Това донесе огромна печалба на Quantum Fund. Само за един месец Джордж Сорос спечели около 2 милиарда щатски долара, купувайки значително по-евтиния паунд за германските активи. Забележително е, че през септември 1992 г. паундът спадна с почти 3000 пипса!
По този начин Джордж Сорос, "човекът, който ограби Английската централна банка" показа до каква степен централните банки могат да бъдат уязвими към спекулации с валута на големи инвеститори при условия на изкуствено поддържани валутни курсове. Заетите средства позволиха на Джордж Сорос да събере богатство само за няколко седмици, което проправи път за благотворителната му дейност. За да се предотврати негативното влияние на спекулациите с валута върху икономиката на страната, централните банки създават резерви в чуждестранни активи. Но както показва практиката, такива резерви могат да бъдат неефективни, ако се противопоставят на големите капитали на инвеститорите, които имат една и съща цел.
Днес Форекс е далеч по-ликвиден, отколкото в началото на 90-те. Следователно никой инвеститор, дори притежаващ милиард капитал, няма да може да влияе дълго време върху който и да е валутен курс. „Черната сряда“ от септември 1992 г. е оставена далеч в миналото, но историческите факти не бива да се пренебрегват, тъй като историята има тенденция да се повтаря.