Вече изяснихме, че маржин търговията предполага използването на заемния капитал, когато търговец взема назаем активи от своя брокер, за да извършва операции на Форекс пазара. За по-добро разбиране на тази глава, нека изучим принципа на оборота на паричните активи в държавата. Представете си, че се формира нова държава. Има население в трудоспособна възраст, но все още няма пари в държавата, така че какво да правим в този случай? Централната банка на нашата виртуална държава поверява на монетен двор да емитира банкнотите по стандартния модел. Да предположим, че банкнотите се издават, но как се разпределят между населението? Броят на търговските банки се появява в държавата, за да взема заеми от Централната банка. Кредитът, както знаем, не се отпуска без специална цел, лихвите за кредита трябва да се изплащат по някакъв начин. Това е ключовият момент от формирането на паричната политика. Централната банка определя лихвения процент, върху който се кредитират търговските банки. В различните страни такъв процент се нарича по различен начин. В Русия това се нарича процент на рефинансиране (лихвен процент). В други страни това може да се нарече лихвен процент, базов лихвен процент, ключов лихвен процент и др. Нека обаче се върнем към нашата виртуална държава. Сега търговските банки разполагат с пари и те от своя страна започват да отпускат заеми на организации с по-висока лихва от лихвата на рефинансиране. По този начин търговските банки печелят от разликата между лихвените проценти по кредита. Организациите създавар бизнес, наемат служители и им изплащат заплати. В резултат на бизнес процесите в организациите се произвеждат стоки (или се предоставят услуги). Организациите получават печалба и възвръщат заетите активи и лихви на търговските банки. Търговските банки от своя страна изплащат кредитите на Централната банка. В резултат парите се разпределят чрез държавата. Разбира се, това е много опростена схема, но много важна за проучване на търговията със заемен капитал на Форекс пазара.
Лихвеният процент е един от основните регулатори на инфлацията. Инфлацията е количественият ръст на паричните активи в обращение. С други думи, когато броят на банкнотите в обращение се увеличи, човек може да закупи повече стоки за тях. В тази ситуация организациите се опитват да увеличат цените за стоки и услуги, в резултат на което стойността на парите спада. За да се забави растежът на инфлацията е необходимо да се намали количеството парични активи в обращение. Така държавата повишава лихвения процент. Повишаването на лихвите, използвани за ограничаване на инфлацията, на пръв поглед не е очевидно. Колкото по-висок е лихвеният процент, толкова по-високи ще бъдат лихвите по кредитите, предоставени на организациите от търговските банки. В резултат на това организациите имат по-малко дългове, производството се забавя, заплатите се изплащат в по-малки суми и в резултат количеството парични активи в обращение намалява. Като страничен ефект от тази „намеса” нивото на безработица се увеличава в държавата поради съкращаване на производството. В този случай можем да видим, че всички процеси в държавата са взаимосвързани.
Защо търговецът се нуждае от всичко това? Нека разгледаме пример, когато възнамеряваме да купим щатските долари за японски йени. Отваряме сметка за 1000 долара при брокер. Вече обсъдихме, че принципът на маржин търговията ни позволява да купуваме доларите за йени, дори и да нямаме йени. Трябва обаче да разберем, че вземаме тези йени от брокера! Купуваме долари за тях (брокерът ги купува за нас). Още един важен момент, купените долари остават при брокера; ние не разполагаме с тях. Единственото нещо, което можем да направим, е да продадем тези долари обратно за йените, т.е.да затворим позицията с печалба или загуба. Това означава, че брокерът притежава закупените долари. С други думи, ние ги отпускаме на брокера.
Вече обсъдихме, че ако вземем назаем активи, трябва да платим съответния лихвен процент. Тъй като всички сделки на Форекс пазара се извършват на междубанково ниво, се използва лихвеният процент, фиксиран от Централната банка. При това, ако вече сме взели назаем щатските долари, ние връщаме лихвения процент, определен от Централната банка на САЩ (Федералната резервна банка). Ако заемем японски йени, тогава връщаме лихвения процент, фиксиран от Японската централна банка (Bank of Japan). В различните страни функционират различни лихвени проценти.
Лихвеният процент се представя в годишен лихвен процент в проценти (%). Например, ако лихвеният процент в Япония е 0,5% и 0,3% в САЩ, това означава, че за заетите от брокера японски йени трябва да плащаме 0,5% годишно от сумата на кредита. От друга страна, брокерът плаща 3,0% годишно за заетите от нас щатски долари. Имайте предвид, че този принцип работи само ако отворената дълга позиция на USD/JPY не бъде затворена в продължение на няколко дни. Това означава, че лихвите се броят всеки ден на отворените позиции! Ако затворим позиция в деня, когато сме я отворили, тогава лихвените проценти не се вземат предвид. Да предположим, че нашата позиция е отворена през един месец и в края на месеца решаваме да я затворим. За опростяване да предположим, че цената BID е равна на ASK, курсът USD/JPY е почти непроменен за месеца. Не сме спечелили от разликата между курсовете. Ами кредитите? Трябва да плащаме на брокера 0,5% за година месечно, т.е. около 0,5% / 12 = 0,04% от заетата сума. Трябва да платим тази сума в йени, но всички изчисления се преобразуват във валутата на нашата сметка, в този случай - щатските долари по продажния курс в котировка USD/JPY. Брокерът трябва да ни плаща 3,0% за година на месец, т.е. 3,0% / 12 = 0,25% от заетата сума в долари. Трябва да разберем, че заемната сума, която дължим в йените, и сумата, която ни се дава в долари, са еквивалентни на обема на отворената позиция, т.е. обема на един лот, мини ло или микро лот, в зависимост от обема на лота, който използваме. Да предположим, че позицията е отворена с един мини лот (1 мини лот е равен на 10 000 долара). След това в нашия пример ще печелим от разликата между лихвените проценти 0,25% - 0,04% = 0,21% от обема на мини лота, т.е. около 10 000 * 0,0021 = 21 долара.
Лихвеният процент се представя в годишен лихвен процент в проценти (%). Например, ако лихвеният процент в Япония е 0,5% и 0,3% в САЩ, това означава, че за заетите от брокера японски йени трябва да плащаме 0,5% годишно от сумата на кредита. От друга страна, брокерът плаща 3,0% годишно за заетите от нас щатски долари. Имайте предвид, че този принцип работи само ако отворената дълга позиция на USD/JPY не бъде затворена в продължение на няколко дни. Това означава, че лихвите се броят всеки ден на отворените позиции! Ако затворим позиция в деня, когато сме я отворили, тогава лихвените проценти не се вземат предвид. Да предположим, че нашата позиция е отворена през един месец и в края на месеца решаваме да я затворим. За опростяване да предположим, че цената BID е равна на ASK, курсът USD/JPY е почти непроменен за месеца. Не сме спечелили от разликата между курсовете. Ами кредитите? Трябва да плащаме на брокера 0,5% за година месечно, т.е. около 0,5% / 12 = 0,04% от заетата сума. Трябва да платим тази сума в йени, но всички изчисления се преобразуват във валутата на нашата сметка, в този случай - щатските долари по продажния курс в котировка USD/JPY. Брокерът трябва да ни плаща 3,0% за година на месец, т.е. 3,0% / 12 = 0,25% от заетата сума в долари. Трябва да разберем, че заемната сума, която дължим в йените, и сумата, която ни се дава в долари, са еквивалентни на обема на отворената позиция, т.е. обема на един лот, мини ло или микро лот, в зависимост от обема на лота, който използваме. Да предположим, че позицията е отворена с един мини лот (1 мини лот е равен на 10 000 долара). След това в нашия пример ще печелим от разликата между лихвените проценти 0,25% - 0,04% = 0,21% от обема на мини лота, т.е. около 10 000 * 0,0021 = 21 долара.
Трябва да се има предвид, че ако отворим къса позиция по щатския долар (продавахме доларите за японски йени), тогава ще загубим 21 долара от разликата между лихвените проценти. Дали печелите или губите от разликата между лихвените проценти зависи от търгуваната валута и вида на отворената позиция (дълга или къса). Платената сума върху лихвения процент е банковата лихва. При маржин търговията банковите лихви винаги се печелят върху валутата, която се купува и плаща във валутата, за която се продава.
Както виждаме, на Форекс пазара е възможно да печелите не само от колебанията на валутните курсове, но и от разликата между лихвените проценти. Видът на търговията, който предполага печалба от разликата между лихвените проценти, наречен кери търговия (carry trading). Не всички брокери плащат банковите лихви, има някои, които се възползват от лихвения процент, но никога не го връщат. Настоящите лихвени проценти на някои брокери могат да се различават от лихвените проценти, определени от Централната банка на съответните държави, а също така могат да се променят с течение на времето. Ето защо е по-добре да се консултирате с брокера по въпроса за плащането на банкови лихви, преди да отворите сметката при този брокер! След като отворите позиция, трябва ясно да разберете компонентите на вашите доходи и разходи, за да не отворите определена губеща позиция или да не я затворите със загуби. В този случай позицията трябва да бъде затворена по начин, който да покрива спредове и разходи за банкови лихви.
Концепцията за банковата лихва и лихвения процент може да смути новодошлия, затова, ако не искате да се занимавате с тези понятия, не оставяйте позициите си отворени през нощта. Използвайте изключителната стратегия на дневната търговия. Ако позицията бъде отворена и затворена в рамките на един ден, банковите лихви няма да бъдат взети предвид.
Вече обсъдихме, че няма активна търговия на Форекс пазара в празнични и почивни дни. Ето защо банковата лихва може да се отчита неравномерно през седмицата. Това означава, че банковите лихви не се броят в празнични дни и съответната част от тях се разпределя през седмичните дни. Като се има предвид, че има 7 дни в седмицата, можем да имаме ситуацията, когато за понеделник, вторник, четвъртък и петък банковите лихви са съответно 1/7, но в сряда са 3/7. По правило брокерите публикуват таблици, в които показват разпределението на банковата лихва в дните от седмицата. Не забравяйте, че банковите лихви се броят всеки ден! Необходимо е да се знае, че страните могат да коригират лихвените си проценти понякога, за да контролират икономическата ситуация в дадена държава. Ето защо е необходимо да следим световните икономически новини, за да реагираме на промените, породени от въпроса за икономическите индекси.
